Домът на културата в Габрово носи името на българския композитор Емануил Манолов. Сградата е в стил неокласицизъм с елементи на сталинския барок. Завършена е през 1964, но предадена за експлоатация няколко години по-късно от мудната тогавашна администрация на Градския съвет. Архитект е Карл Кандулков – може да се каже, че той съживява града в периода от шейсетте години и след това. Негови са градският басейн, младежкият дом, жилищни блокове, паметници. Реализира мини проспект – улица „Априловска“  по идея отпреди на арх. Мусман от нереализирания устройствен план. Идвайки в града след покана да направи профсъюзен дом на културата, Кандулков споделя, че Габрово прилича на едно голямо село. За строежът на Дома архитектът влага много труд, безсънни нощи, както и множество уговорки с неадекватната местна власт. Среща много трудности, дори не спи на легло. 
Пловдив вече си има профсъюзен дом на културата, но там техниката е от Техноимпорт, не била качествена. Карл Кандулков отива в Германия и урежда австрийско оборудване за сцена, като така домът на културата в Габрово става най-модерната сцена в Източна Европа. Търсят се килими от комбината в Сливен, трябва да се чака. Поръчват месингови полилеи, решетки за радиаторите и пръчки за килимените стълбищни пътеки – пак трябва да се чака.
Най-големият дом на културата в България (и до днес) разполага със 800-местна оперна зала с балкон и ложи, сцена с оркестрина и подвижни коли за декори, както и голям кръг. Има две завеси – тип гилотина и хоризонтална. Има три големи балетни зали, няколко камерни зали (Жълта и Зелена), репетиционни, гримьорни, център за фолклор, гардероб (нефункциониращ след теч от покрива), ресторант в сутерена, картинно фоайе с пана на северната и южната стена – сграфито, изобразяващи моменти от историята на Габрово. 
Обидно към огромния труд, положен в края на петдесетте и началото на шейсетте години на миналия век днес сградата е изоставена, не се поддържа от години. Функционалността ѝ може да се определи на 30 процента. Неработещо отопление, течащ покрив, зрителната зала се използва само през топлите сезони. Днес килимите са изнесени от дома, незнайно от кого, а пръчките от стълбищата и решетките от клетките на радиаторите са свалени. Обкръжаващата среда е изключително неподдържана. Сградата е построена на естествено възвишение, но необузданата растителност около нея я закрива и отблизо е невъзможно да бъде зрително възприета. 
Същинският дворец – възстановка на лайпцигската опера – тъне в забрава и година след година чака своя шанс за ремонт, но явно такива изгледи няма в този призрачен град Габрово, управляван от олигофрени.